Продължавам серията на широки полета от съзвездието Лебед – едно от най-богатите на водородни области и мъглявини в лятното небе. В случая за две нощи снимах района около мъглявината Лале в централната част на съзвездието, наричано още „Северен кръст“. Общата експонация е 7 часа и 40 минути от 155 кадъра с даркове и флатове на ISO1600. Обектив Sigma 100-300/4 на 300mm/f5,6, модифициран Canon 1000D и монтировка Zeiss 1b от задния двор в Габрово. Много ми се щеше за тези кадри да съм някъде нависоко и тъмно, но уви, трябваше да се боря с неприятното фоново замърсяване от градските лампи – нещо, което чувствително ми попречи да извадя още информация.

Мъглявината Лале или Sharpless 101 (Sh2-101) в централната част на съзвездието Лебед е емисионна мъглявина, която е наречена „лале“ заради приликата си с цветето на снимките. Тя е записана в каталог за първи път от Стюърд Шарплес през 1959 година /късничко/, понеже е и слабичък обект. Намира се на разстояние около 6000 светлинни години от Земята. Мъглявината Лале, поне в зоната, в която се вижда от Земята, е доста близо до микроквазара Cygnus X-1, където е открита една от първите черни дупки. Cygnus X-1 е по-ярката /дясната/ от двете много близки звезди вдясно от мъглявината Лале на снимката /виж стрелката/. X-1 е открита през 1964 година по време на полет на ракета и е един от най-силните източници на рентгенови лъчи, наблюдаван от Земята, пръизвеждайки 2.3×10−23Wm−2Hz−1 (2.3×103Jansky). Това е първият източник на рентгенови лъчи, който е общоприет като кандидат за черна дупка и до днес остава един от най-наблюдаваните обекти в своя клас. Смята се, че има маса около 14,8 слънчеви маси, но в кълбо с радиус само от около 44 километра.
Източник – Уикипедия /еn/