„И с него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците - единия отдясно Нему, а другия отляво… И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: „Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!” А другият в отговор го смъмра, като каза: „Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо”. И каза: „Господи Исусе, спомни си за мене, кога
то дойдеш в Царството Си”. А Исус му рече: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.”

Евангелие от Лука, 23:32-43


Аз съм втори
в Царството небесно…
Много кръв проливах…
Бил съм прост
и името ми
днес е неизвестно…
Но бях разпнат
вдясно от Христос.

И повярвах…
В онзи миг последен,
в онзи страшен,
нечовешки миг,
там, на кръста, братя,
аз прогледнах…
От душата
се изтръгна вик

и избрах
да следвам светлината…
Но остана
някъде след мен
ножът кървав…
Долу, на земята,
друг ще го намери
някой ден…


Весела Димова,
04.06.2013 г.