Защо тъй лесно казваме "завинаги"
когато не владеем бъдещето?
Защо тъй лесно казваме "прости ми"
и смятаме, че сме изкупили вината си?
Защо тъй лесно казваме " обичам те"
и го повтаряме докато се изгуби смисъла?
Лишихме думите от сила и от вяра,
а себе си от образ и подобие,
тогава как ще кажеме на планината:
"стани и премести се"?
С.И.05.06.13.
Защо тъй лесно казваме "завинаги"
когато не владеем бъдещето?
Защо тъй лесно казваме "прости ми"
и смятаме, че сме изкупили вината си?
Защо тъй лесно казваме " обичам те"
и го повтаряме докато се изгуби смисъла?
Лишихме думите от сила и от вяра,
а себе си от образ и подобие,
тогава как ще кажеме на планината:
"стани и премести се"?
