„Твърде дълго живяхме в мрак…
Говори ни за светлината!...”
Тя е слънцето,
което изгрява
и след най-дългата нощ,
огънят,
който ни стопля
и в най-студената зима,
тя е пътят към небето,
когато свършват
всички земни пътища,
тя е любовта
на слънчогледите,
другото име на истината,
живот за живите
и възкресение
за мъртвите…
И те разтвориха пашкулите си
и полетяха
към светлината на свещта,
преди да успеят
да я разберат…
В.Димова
17.05.2013 г.
„Твърде дълго живяхме в мрак…
Говори ни за светлината!...”
Тя е слънцето,
което изгрява
и след най-дългата нощ,
огънят,
който ни стопля
и в най-студената зима,
тя е пътят към небето,
когато свършват
всички земни пътища,
тя е любовта
на слънчогледите,
другото име на истината,
живот за живите
и възкресение
за мъртвите…
И те разтвориха пашкулите си
и полетяха
към светлината на свещта,
преди да успеят
да я разберат…
