"В себе си, когато гледам тези поля, аз й казвам: „Виждаш ли?...Виждаш ли“, и мисля, че вижда. След това се надявам, че в тая прерия ще види и усети нещо, за което съм отказал да говоря на други. Нещо, което съществува тук, защото всичко останало не съществува, а то може да се забележи, защото другите неща ги няма...може би в тая безкрайна трева и вятър ще види нещо, което понякога идва, след като сме се примирили с еднообразието и отегчението"
"В себе си, когато гледам тези поля, аз й казвам: „Виждаш ли?...Виждаш ли“, и мисля, че вижда. След това се надявам, че в тая прерия ще види и усети нещо, за което съм отказал да говоря на други. Нещо, което съществува тук, защото всичко останало не съществува, а то може да се забележи, защото другите неща ги няма...може би в тая безкрайна трева и вятър ще види нещо, което понякога идва, след като сме се примирили с еднообразието и отегчението"