Звездите избледняват бързо
и се разсипва синева,
неосъзната още дързост
блести в край пътната трева;
върти се светлокрила птица
в задъханите небеса
и се оглежда във Марица
една тополова реса.
Денят все още разгадава
значението на нощта
и тънка тръпка преминава
подобно вятър над ръжта.
Играе конче огнегриво,
заплаква пролетно лоза...
След толкова сълзи горчиви
най-сетне радостна сълза.
Лоза и конче. Гръм и ласка.
Неразгадан докрай въртоп.
И зеленее като каска
забравен сред полето гроб.
Дошъл е твоят ред. Внимавай.
Бъди достоен син и внук.
Борбата още продължава
и само смисълът е друг.
Тодор Чонов
Звездите избледняват бързо
и се разсипва синева,
неосъзната още дързост
блести в край пътната трева;
върти се светлокрила птица
в задъханите небеса
и се оглежда във Марица
една тополова реса.
Денят все още разгадава
значението на нощта
и тънка тръпка преминава
подобно вятър над ръжта.
Играе конче огнегриво,
заплаква пролетно лоза...
След толкова сълзи горчиви
най-сетне радостна сълза.
Лоза и конче. Гръм и ласка.
Неразгадан докрай въртоп.
И зеленее като каска
забравен сред полето гроб.
Дошъл е твоят ред. Внимавай.
Бъди достоен син и внук.
Борбата още продължава
и само смисълът е друг.
