Играе си отнейде вятърът, изпраща своите посланици, установява отношения,
сближава този с онзи, дори не го усещат.
Бих искал да съм мълчалив като торнадо,
самотно да се проближавам
и всичката си сила в думата да спотая.
Ръката ми лежи до тебе нежно, не смее да помръдне,
не се е изразила още.
Но ти си коренчето на една наивна песен,
и сърцебиенето си, и равната пулсация на този стих си ти.
Как всичко е прецизно нагласено,
та никога и никъде да се не случи,
и не случайно всичко е случайно,
а пък случайното е неслучайно.
Николай Заяков
Играе си отнейде вятърът, изпраща своите посланици, установява отношения,
сближава този с онзи, дори не го усещат.
Бих искал да съм мълчалив като торнадо,
самотно да се проближавам
и всичката си сила в думата да спотая.
Ръката ми лежи до тебе нежно, не смее да помръдне,
не се е изразила още.
Но ти си коренчето на една наивна песен,
и сърцебиенето си, и равната пулсация на този стих си ти.
Как всичко е прецизно нагласено,
та никога и никъде да се не случи,
и не случайно всичко е случайно,
а пък случайното е неслучайно.
Николай Заяков
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на renkart
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
