Играе си отнейде вятърът, изпраща своите посланици, установява отношения,
сближава този с онзи, дори не го усещат.
Бих искал да съм мълчалив като торнадо,
самотно да се проближавам
и всичката си сила в думата да спотая.
Ръката ми лежи до тебе нежно, не смее да помръдне,
не се е изразила още.
Но ти си коренчето на една наивна песен,
и сърцебиенето си, и равната пулсация на този стих си ти.
Как всичко е прецизно нагласено,
та никога и никъде да се не случи,
и не случайно всичко е случайно,
а пък случайното е неслучайно.
Николай Заяков
Играе си отнейде вятърът, изпраща своите посланици, установява отношения,
сближава този с онзи, дори не го усещат.
Бих искал да съм мълчалив като торнадо,
самотно да се проближавам
и всичката си сила в думата да спотая.
Ръката ми лежи до тебе нежно, не смее да помръдне,
не се е изразила още.
Но ти си коренчето на една наивна песен,
и сърцебиенето си, и равната пулсация на този стих си ти.
Как всичко е прецизно нагласено,
та никога и никъде да се не случи,
и не случайно всичко е случайно,
а пък случайното е неслучайно.
