Да издухам зимната мъгла отново с нощен кадър. Мъглявината М78 в Орион, заснета от задния двор с телескоп Skywatcher 254/1200 и фотоапарат Canon 1000d, качени н...а монтировка Carl Zeiss 1b. 30 кадъра по около две минути и половина на ISO 1600.
M78 (NGC 2068) е отражателна мъглявина, разположена по посока на съзвездието Орион. Открита е от Пиер Мешен през 1780.
М78 е най-ярката от групата мъглявини, включваща NGC 2064, NGC 2067 и NGC 2071. Тази група, от своя страна, принадлежи на големия газово-прахов комплекс в Орион, който се намира на 1 600 св.г. от Земята, и към който принадлежи и M42.
В центъра на мъглявината се намират 2 звезди от 10-та звездна величина. Процесите в тези две звезди, HD 38563A и HD 38563B, са отговорни за образуването на газово-праховия облак, който те осветяват.
В М78 се намират около 45 променливи звезди, от тип T Tau, млади звезди, незавършили стадия на звездообразуване, както и около 17 обекти на Хербиг-Харо (протослънчеви системи).
Източник: Уикипедия
Да издухам зимната мъгла отново с нощен кадър. Мъглявината М78 в Орион, заснета от задния двор с телескоп Skywatcher 254/1200 и фотоапарат Canon 1000d, качени н...а монтировка Carl Zeiss 1b. 30 кадъра по около две минути и половина на ISO 1600.
M78 (NGC 2068) е отражателна мъглявина, разположена по посока на съзвездието Орион. Открита е от Пиер Мешен през 1780.
М78 е най-ярката от групата мъглявини, включваща NGC 2064, NGC 2067 и NGC 2071. Тази група, от своя страна, принадлежи на големия газово-прахов комплекс в Орион, който се намира на 1 600 св.г. от Земята, и към който принадлежи и M42.
В центъра на мъглявината се намират 2 звезди от 10-та звездна величина. Процесите в тези две звезди, HD 38563A и HD 38563B, са отговорни за образуването на газово-праховия облак, който те осветяват.
В М78 се намират около 45 променливи звезди, от тип T Tau, млади звезди, незавършили стадия на звездообразуване, както и около 17 обекти на Хербиг-Харо (протослънчеви системи).
Източник: Уикипедия
