Това сбогуване не е със мен,
а с лакътя на пътя,
с крайчеца изпуснат на тъгата-
така послушно тичаща след господаря на дъжда
и с лая на капчуците-
предупреждение, че някой непознат подслон ще дири.
Сбогуването е дете, наказано несправедливо.
А аз не искам да го утеша.
Роза Боянова
Това сбогуване не е със мен,
а с лакътя на пътя,
с крайчеца изпуснат на тъгата-
така послушно тичаща след господаря на дъжда
и с лая на капчуците-
предупреждение, че някой непознат подслон ще дири.
Сбогуването е дете, наказано несправедливо.
А аз не искам да го утеша.
