Още бръчица време ми трябва...
и ще прозирам цялата-
восъчна скулптура,
с отпечатъци от пръсти върху кожата.
Природата единствено ще види:
Чувството е дрехата, която
задъхано обличам.
...А някъде внезапно изтрезнява
един художник,
тръгнал след душата си
да ме рисува.
Роза Боянова
Още бръчица време ми трябва...
и ще прозирам цялата-
восъчна скулптура,
с отпечатъци от пръсти върху кожата.
Природата единствено ще види:
Чувството е дрехата, която
задъхано обличам.
...А някъде внезапно изтрезнява
един художник,
тръгнал след душата си
да ме рисува.
