Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.

Твойта ръчичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашата мляко налива,
сресва косата във плитка красива,
карпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче пирлича?
Как се превръща водата на пара,
а самолета с какво ли се кара?
Има ли спътника истинско куче?
Мама попитай и ще научиш!

Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще бъдеш без мама.
Умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш.

Мама ще бъде с коси побелели
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче
ако не носи писмо раздавача.

Друго не трябва, три думички само :
"Добре съм, мамо."