Животът ни превърна в наблюдатели.
Сами откъснахме парченца избори
и се затворихме в мехур с приоритети,
дори зацапахме стените, та трудно да се вижда
как времето лети и отминава
и другите гребат от него с пълни шепи.
Залъгваме се, че сме много нужни
на другите и те без нас не могат,
но истината тъжна, мой приятелю,
е че се уморихме да сме истински
и все по рядко от сърце се радваме
на всяко вдишване и всяка нова крачка.
Живеем някак си в страни приятелю,
извън, покрай, забързано убийствено,
пропускаме минутите да минат,
страхуваме се от покоя, който ни показва,
че празнотата пълним с задължения
да не кънти на кухо вечер във душите ни
когато слънцето угасва в чаша с питие,
дано със мъдрост се превърнем в съзерцатели...

С.И.06.08.12.