Аз вече знам – октомври е виновен.
Най-хубавият месец за раздяла.
Расте тъга с размерите на спомен,
след който няма как да бъда цяла.

Октомври е. Приятелите тръгват.
С последното си слънце ги изпращам.
Сърцето ми – един издъхнал въглен -
пак топли дом, но вече не е бащин.

Октомври е. Смехът на дъщеря ми
не може да надвика самолета.
Сега съм на парчета като мама.
Оттук нататък всеки ден е петък.

Оттук нататък любовта е късна.
От кучешки – й стана вълчи воят.
Но мога до припадък да възкръсвам,
защото знам, че всяка смърт е моя.

Откакто го открих , ми е безстрашно.
Не нося даже капчица обида.
Оттук нататък спирам да изпращам.

Октомври ми е . Аз ще си отида.

Камелия Кондова