Fred Kamphues I can't tell you how much I appreciate your help for the advice you gave me and the tripod you lent me
This picture would not have been possible without your help
Thank you so much!


Съвсем свежа,заснета преди няколко дни:)
Благодарение на Фред от Холандия,който ми припомни за префокусирането в тъмно, и ми даде стария си триножник ,който (за мое щастие),винаги носи в колата.
Без него,тези снимки нямаше да ги има!

Latrabjarg
Най-западната част на Исландия. 14 км. дължина и на места , скалите достигат до 450 метра височина.( два пъти по-високо от Moher в Ирландия)
Тук са най-стръмните скали в Европа,известни с милионите (в буквален смисъл на думата)атлантически птици,които може да се наблюдават всяко лято.
От Май до средата на август, стотици хиляди любители на хвъркатите идват тук,за да им се любуват.
Исландия е световен център и спирка, на десетки милиони тъпоклюни кайри (Puffins)

Няма друго място на планетата,където може да ги наблюдаваш от толкова, близко разстояние.
Около полунощ се завръщат на ята, и кацат по скалите,където хранят мъничетата.
Тогава е и най-доброто време да им се радваш.
Гледката е неописуема,несравнима,спираща дъха...
Сигурно сте забелязали ,колко кристални са повечето снимки на кайрите,направени в Исландия?
И как да не са,когато може да ги заснемеш дори със сапунерка от сантиметри:)
Няма да коментирам кадрите направени с телебазуките,които фотографите мъкнат,специално за целта...Вие ще се сетите:)

И не само,че може да се снимат от подобно разcтояние,но дори при внимателен подход,може и да се докоснат!
Уникално местенце е, добавете го задължително в списъка на желаните дестинации!

Толкова за птиците.Ако съм запалил поне един от птичарите-предоволен от споделената радост:)

С какво още е известна тази част на Исландия?
По време на свирепа буря и кучешки студ ,през 1947 година,точно преди коледа,британски тралер засяда при “Geldingaskoradalur”,на 70 метра под бреговете на Latrabjarg
( където скалите са 200 метрови и отвесни) Спасителна мисия изглежда невъзможна..НО 12 смели местни фермери
решават да се спуснат по заледените скали и пренасят цялата спасителна техника около 1км по замръзналите им вертикали...
4 успяват да стигнат до кораба, и да спасят полуживите рибари-общо 12 души екипаж.
За смелостта им,са били наградени от кралицата на Англия.

Интересен факт също е и феномена "Полярно сияние",което се наблюдава тук след 15 август!
Това е доста необичайно за полярните ширини,където за целта най-често се сочат месеците между октомври и март.
Аз имах невероятен късмет да бъда там, и то половин час преди да се появат и затанцуват светлините по звездната шир!

И не беше някаква мижава лентичка от светлинка, над върховете на дърветата,каквата най-често сме виждали...
Чиста случайност си беше и тази чаровна църквичка,която използвах за преден план:)
То всъщност там няма нищо освен нея,мястото,където всички пренощуват, и няколко изоставени сгради..
Ако Ви е любопитно,погледнете сайта на "хотела",има панорамна снимка:
http://breidavik.is/
За преживяното...няма да говоря,трудно се намират думи.. още го сънувам:)
Светлините се сменяха на всеки 20-30 секунди, танцувайки по цялото небе...

Направих около 250 снимки,около църквичката,тичайки с триножката като изтрещял:)
Днес пускам няколко, и спирам да пиша,нека те да разкажат останалото...
Дано Ви докоснат,споделената радост.....
Бъдете здрави,споделяйте и на фокус:)