"Ако разполагах –
каза си малкият принц –
с петдесет и три минути,
бих тръгнал съвсем спокойно
към някой извор..."

А.дьо Сент-Екзюпери


Към извора тръгни полека…
Да имаш време да откриеш
най-живописната пътека.
И нека тя не бъде кратка…

Да имаш време за тревите –
с нозете си да ги погалиш.
За мравките да имаш време,
за пеперудите и птиците –
очите ти да ги последват
в загадъчното им пътуване…
Под сянката на сто дървета
умората си да оставиш
и да я грабнат ветровете…
Да имаш време да изпиташ
най-съкровената си жажда
и като спомен от целувка
на устните си да я носиш…
По стръмното да се изкачиш
и да запомниш всеки камък,
ръбатия си гръб подложил
на пътя ти към върховете…
Да опознаеш страстно сушата –
дошъл от мъртвите пустини,
дъхът й огнен да премине
като вихрушка през сърцето ти…

Чрез шепота на всяка крачка
да надживееш самотата си –
и чак тогава да отпиеш
на извора от светлината…


В.Димова
04.09.2012 г.