Над синьото небе живее друго
небе – безкрайно черно и дълбоко,
където няма облаци и залези –
само звезди, които не угасват…
Там всичко е прозрачно до невидимост.
И Господ се разхожда там прозрачен,
загърнат със вълшебно наметало –
като крило на нощна пеперуда…
А нашето пространство е насечено
от кръстове, кръстовища и жестове
и всеки път завършва с невъзможното
усилие да стигнем хоризонта…
И всякое познание е болка,
а всяка обич – белег във душата,
ожулена от грапавите рими,
върху които стъпва нестинарски боса…
В.Димова
14.08.2012 г.
На Николай Заяков –
самотния Пастир на звездите…
Над синьото небе живее друго
небе – безкрайно черно и дълбоко,
където няма облаци и залези –
само звезди, които не угасват…
Там всичко е прозрачно до невидимост.
И Господ се разхожда там прозрачен,
загърнат със вълшебно наметало –
като крило на нощна пеперуда…
А нашето пространство е насечено
от кръстове, кръстовища и жестове
и всеки път завършва с невъзможното
усилие да стигнем хоризонта…
И всякое познание е болка,
а всяка обич – белег във душата,
ожулена от грапавите рими,
върху които стъпва нестинарски боса…
