Ако си буден
в онези тихи часове
преди разсъмване,
когато много бавно избледняват
среднощните ти спътници –
звездите;
ако мълчиш,
главата си положил
върху възглавница,
ръбата като камък,
в чиито гънки ни една сълза
от себе си не може да се скрие –
за всичко земно затвори очи,
опитай се във себе си да влезеш,
да оглушееш за света наоколо,
да бъдеш като демон недостъпен,
защото ти не можеш да си същият,
ако си дочул поне веднъж
как ангелите плачат
на разсъмване…
В.Димова
08.07.2012 г.
Ако си буден
в онези тихи часове
преди разсъмване,
когато много бавно избледняват
среднощните ти спътници –
звездите;
ако мълчиш,
главата си положил
върху възглавница,
ръбата като камък,
в чиито гънки ни една сълза
от себе си не може да се скрие –
за всичко земно затвори очи,
опитай се във себе си да влезеш,
да оглушееш за света наоколо,
да бъдеш като демон недостъпен,
защото ти не можеш да си същият,
ако си дочул поне веднъж
как ангелите плачат
на разсъмване…
