Времето,
когато вярата в теб
заместваше вярата в Бог;
времето,
когато любовта беше храм
и всяка нежност в него
беше молитва;
времето,
когато небето ни гледаше
с очите на дете
и милиони слънца се оглеждаха
в капчиците роса по миглите ни;
времето
когато не изкачвахме върхове,
а вървяхме през гората
по стъпките на самодиви;
времето преди Потопа,
когато не бяхме хора,
а ангели…
Как можахме
да го надживеем?...
В.Димова
17.07.2012 г.
Времето,
когато вярата в теб
заместваше вярата в Бог;
времето,
когато любовта беше храм
и всяка нежност в него
беше молитва;
времето,
когато небето ни гледаше
с очите на дете
и милиони слънца се оглеждаха
в капчиците роса по миглите ни;
времето
когато не изкачвахме върхове,
а вървяхме през гората
по стъпките на самодиви;
времето преди Потопа,
когато не бяхме хора,
а ангели…