Вътре.
Ние от безумния ад все още живеем и за това, което сме. Заради Пътят, по който стъпки не отекват и разминаването или срещите са само със себе си. Връщам се. Връщам се, въпреки че едната половина тегли обратно, а другата-напред. Обратно вътре. Тогава оставям пътят да върви, да се излива вътре в мен. Защото, какво бихме могли да кажем за света, ако въпреки страха и безсилието, не разберем какво да изкрещим на самите нас.
Силвия Чолева
Вътре.
Ние от безумния ад все още живеем и за това, което сме. Заради Пътят, по който стъпки не отекват и разминаването или срещите са само със себе си. Връщам се. Връщам се, въпреки че едната половина тегли обратно, а другата-напред. Обратно вътре. Тогава оставям пътят да върви, да се излива вътре в мен. Защото, какво бихме могли да кажем за света, ако въпреки страха и безсилието, не разберем какво да изкрещим на самите нас.
