Заспаха със отворени очи.
Като неблагословени мъртви.
Разтягат сухожилията и удрят върху празната трапеза.
Тела без дух.
Безпаметна памет.
В езика няма страст.
В очите няма страст.
В бунища се превърнаха устата.
В канал очите.
В бетон-ушите.
Сълзи по навик.
Бесило по навик.
Клане по навик.
За всичко бяха виновни турците.
За всичко бяха виновни ромите.
За всичко бяха виновни парите.
За всичко бяха виновни политиците.

А никой не видя сърцето си...
Колко бе празно...
Колко го нямаше...
Колко бе бясно тялото...
Колко тесен ума...
Колко гладни децата...
Колко пияни бяха бащите...
Колко материални душите...
Колко проклетисани бяха игрите..
Един върху друг да се газят...
Лудите по тротоарите,
да се гледат,
да се смеят на собствената си глупост.
Лудият бе нормален на тази земя, а всички други подскачаха върху хляба Господен...
От който нямаха страх.
От който не хапваха.

Съживи живите...
Или възкраси мъртвите, за да припомниш земята ни
и нейната царственост...


Радослав Гизгинджиев