Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли страниците,
в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците,
в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена
от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири
и непревзетите върхове,
шепота на звездите
в самотните ти нощи,
който никога
не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи
за твоя приятел?
Ще повториш ли
миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш
да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш
приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща,
която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите,
които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно
недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка
извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си –
ще повториш ли себе си?...


В.Димова
25.12.2011 г.