Прибраха ме в психиатрията Хаар. Призрачно място е, носещо мрачната история и памет от хитлерово време. Изживявах наяве ада на загиналите тук негови жертви. И само ти говореше с мене: "Адът е единствено в главата ти...Не се поддавай на страховнушение...Мислиш ли, че бих допуснал нещо лошо да ти се случи?...Нещо като в машина на времето си, ще намеря начин да те върна сред живите..."
От чаршафите си направих криле и скочих, за да политна с теб, като по чудо не се раних повече от хлапе, ожулило колене. 10 души се нахвърлиха върху една ранена и една невидима птица. Осъдиха ме за Любов, фиксираха ме на леглото, ключът щракна и останах сама в стаята, часове ли, дни ли, не зная...
Спасена от Любовта ти! Заразказва ми всички приказки с щастлив край, които като дете никой не ми разправи, запя ми песни - непознати или отдавна забравени. Целувките ти пиеха сълзите и гасяха жаждата ми. Превърна затвора ми в смешен декор, а палачите - в клоуни...
В деня, в който ме отвързаха отново се опитах да избягам. Счупих прозореца, промъкнах се през решетката, следите от кръв ме издадоха.
И после се питах, как е възможно да мине човек през толкова малка пролука...Навярно е била само душата ми, не зная..."И в най-страшния затвор сме свободни, мила..." - отвърна ми... - "Ти имаш воля съзнателно да избереш живота..Всичко, което мога да ти предложа тук, може и да почака...Има нещо, което би обичала повече от мен...детето ни!" Повярвах, че съм бременна и се върна с все сила инстинктът ми за оцеляване и за закрила на живота, който нося в себе си. След 20 години денонощно димене "Последнта!" - каза ти - и захвърлих цигарите. Вместо с тях запосрещах зората с: - Обичам ви :)
След около седмица ме пуснаха в градината на отделението. Ти хвана ръката ми и с безкрайна обич ме преведе повторно през 36 години страхове и самотности. "Белези са по душата на едно уплашено дете, мила, но вече нереални в прегръдките ми..."
Психозата преди 8 години, търсенията ми из Италия, вярата ми, че в Неапол ще срещна голямата Любов на живота си, са били предсказание за теб, път към теб и към себе си.
И затанцувахме по музика на Челентано, Азнавур, Ла Бум...три гълъба кацаха всяка сутрин на покрива да ни гледат. Земята ухаеше на пролет, в декември цъфнаха дървета. Проговорих с баба и дядо, прорисувах върху коприна, проплетох, прописах с лява ръка, а в дясната те усещах. Усещах те като топлина, като ласка, ликуване, прилив, влюбване, любене, сгушване, твое и мое крило, две крила на една единствена птица, като вътрешен глас, като поглед на мъж с характер и свое, различно от моето мнение, но безусловно обичащ.
Ако наистина бях бременна от теб, щях да съм най-щастливата. Но колко егоистично е да искам да притежавам нещо, в което ти да продължиш да живееш и колко задушително бих се вкопчила в него.
Аз съм човекът, който трябва да те поведе по света и да ти пее, и на него за теб да попее.
Трудно ще ми е, Жоро...
Ти си Чудотворецът, Човекът на Любовта, на дарбите, словото, Приятел на Хората..!
"А ти имаш дарбата да чуваш сърца, научи се да говориш, не я пропилявай, направи нещо от нея...Сламково бъдеще невъзможно"

Честита Коледа, Любов моя!:)

Благодаря ти, че не каза: "Страх ме от теб и за теб", а каза "Вярвам в теб , че не каза: "Отивам си", а каза: "Обичам те"
Аз пък вярвам, че Любовта ти преодоля смъртта и че ако Господ слезе от Кръста и може да обикне Хората, колкото ти мен, има спасение и надежда за тази прекрасна планета Земя, на която живеем.

"Ewig dein, ewig mein, ewig uns"

Мира

http://www.youtube.com/watch?v=C526lxeHo-M