Кръжи една мистериозна планета
далече из Всемирния океан
приличаща поразително на Земята.
Може би огледален образ е тя,
отразен в гигантската леща,
вдън пространствата вдлъбната
под натиск на някаква черна дупка
или на някакъв лъчев свръхмрак.
На тази загадъчна малка планета,
абсолютна двойница на Земята,
всичко е огледално наопаки.
Нощта е ден, тишината е музика,
наивността - мъдрост, славата - срам.
Там времето лети на обратно:
от листопада към пъпките,
от пепелта към пламъка.
Там всичките ние се подвизаваме
досущ близнаци на себе си.
Но дясната страна ни е лява.
Леваци сме там и пишем отинак -
тоест нещата с истинските им имена,
от което следват безброй чудеса:
да караш цвете да цъфне със слово,
да укротяваш със слово тайфун.
Там сънищата се водят
за действителен, деен живот,
а действителният - за сън.
Разгръщаме там безбрежни способности:
на собствени криле летим,
общуваме с мъртвите си приятели,
враговете ни се превръщат
в какви не смешни чудовища.
Покойните родители ни спохождат.
Не се разделяме с никого -
знаем, че пак ще ни се присъни.
Говорим на неизвестни езици,
не само човешки, но и птичи,
владеем изкуството на нежността.
И пак сме млади. И пак сме деца.
Взаимна е любовта ни насън.
И поздравът е: - Досънуване!
Събуждаме се там отмалели
от толкова разлистн живот.
И потъваме в гъстия сън наяве,
където битува абсурдът...
Но ние знаем, че то е кошмар,
че има излаз от калния лабиринт.
Ще заспим и ще отворим очи
за истинския си свят насън.

Блага Димитрова

Обичам те..

Mира


http://www.dailymotion.com/video/x5nm3g_quand-on-n-a-que-l-amour-jacques-b_school