когато бях толкова малка, че едва ръчичката ми достигаше гишето, за да си купя билет за автобуса, прибирайки се на село след урок по пиано в града, той беше неотлъчно до мен. Работеше в ДАП-а. Пътуваше всеки ден. И си нямаше детенце, та обичаше да се грижи за мен... миналата зима влезе в селския магазин, където замествах като продавачка за седмица. всички се подиграваха с него. вонеше... на алкохол и на некъпан... прегърбен, остарял, непотребен... молеше за капчица спиртна течност... после идваше всяка сутрин... купувах му баничка... той тихо благодареше и си излизаше... завчера му купих парче пица... не знам от кога не беше ял. помолих го да го снимам... не заради историите, а за да си спомням... за хората, които се грижеха за мен... чичо Кольо - моят закрилник от детството. човек...
когато бях толкова малка, че едва ръчичката ми достигаше гишето, за да си купя билет за автобуса, прибирайки се на село след урок по пиано в града, той беше неотлъчно до мен. Работеше в ДАП-а. Пътуваше всеки ден. И си нямаше детенце, та обичаше да се грижи за мен... миналата зима влезе в селския магазин, където замествах като продавачка за седмица. всички се подиграваха с него. вонеше... на алкохол и на некъпан... прегърбен, остарял, непотребен... молеше за капчица спиртна течност... после идваше всяка сутрин... купувах му баничка... той тихо благодареше и си излизаше... завчера му купих парче пица... не знам от кога не беше ял. помолих го да го снимам... не заради историите, а за да си спомням... за хората, които се грижеха за мен... чичо Кольо - моят закрилник от детството. човек...