В първия момент ми стана жал,когато видях три дрипави,сополиви скитащи в нищото деца. Момичето ме попита, може ли цигара... тогава усетих отчаяние и малко яд дори. Но после продължавайки да вървя нататък, осъзнах че това само допълваше жалната картинка на тримата дриплювци. И въпреки всичко най-малкия сополанин беше весел дори, това е най-ценното нещо което губим когато пораснем...... животът се живее днес и на момента...
В първия момент ми стана жал,когато видях три дрипави,сополиви скитащи в нищото деца. Момичето ме попита, може ли цигара... тогава усетих отчаяние и малко яд дори. Но после продължавайки да вървя нататък, осъзнах че това само допълваше жалната картинка на тримата дриплювци. И въпреки всичко най-малкия сополанин беше весел дори, това е най-ценното нещо което губим когато пораснем...... животът се живее днес и на момента...
