Монахът постави последната точка от историята си, въздъхна облекчено и едва тогава вдигна глава нагоре. Свещта отдавна беше догоряла и стаята се беше изпълнила със сенките на идващия ден, поредния изгрев, който щеше да посрещне в своята килия….Застана пред отворения прозорец, пое дълбоко въздух и вдиша от аромата на есента. Толкова уморен се почувства. Затътри нозете си към одъра и внимателно приседна на него, сключи ръце за молитва и произнесе тържествено- ”Благодаря ти Господи, за милостта към бедния си слуга”, след това положи глава направо върху голите дъски и затвори очите си завинаги.
Монахът постави последната точка от историята си, въздъхна облекчено и едва тогава вдигна глава нагоре. Свещта отдавна беше догоряла и стаята се беше изпълнила със сенките на идващия ден, поредния изгрев, който щеше да посрещне в своята килия….Застана пред отворения прозорец, пое дълбоко въздух и вдиша от аромата на есента. Толкова уморен се почувства. Затътри нозете си към одъра и внимателно приседна на него, сключи ръце за молитва и произнесе тържествено- ”Благодаря ти Господи, за милостта към бедния си слуга”, след това положи глава направо върху голите дъски и затвори очите си завинаги.