В селото пълзеше вятърът от отвъдното- беше сив. Виеше се като змия между камъните на разрушени гробища. По стените на къщите имаше пукнатини- стените бяха издрани от ноктите на бабите. Люлките бяха потънали в ръжда, времето бе кървяло над тях, а кръвта се бе съсирала.
Радослав Гизгинджиев
В селото пълзеше вятърът от отвъдното- беше сив. Виеше се като змия между камъните на разрушени гробища. По стените на къщите имаше пукнатини- стените бяха издрани от ноктите на бабите. Люлките бяха потънали в ръжда, времето бе кървяло над тях, а кръвта се бе съсирала.
Радослав Гизгинджиев