Лешниковите сънливци (Muscardinus avellanarius) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae), единственият съвременен представител на род Лешникови сънливци (Muscardinus).[2] Разпространени са в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[1] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[3]
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[3]
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в хибернация, завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска. През пролетта основната им храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.
Лешниковите сънливци (Muscardinus avellanarius) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae), единственият съвременен представител на род Лешникови сънливци (Muscardinus).[2] Разпространени са в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[1] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[3]
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[3]
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в хибернация, завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска. През пролетта основната им храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.