От счупеното ми лице ме гледа същността ми,
навеждам се, парченцата събирам
и си порязвам пръстите.
Кървя, но как ли иначе ще разбера,
до колко, до къде и още колко,
съм в състояние да понеса.
Начупен, или може би разчупен
но не пречупен пак ще продължа...
С.Илиев
15.07.11.
От счупеното ми лице ме гледа същността ми,
навеждам се, парченцата събирам
и си порязвам пръстите.
Кървя, но как ли иначе ще разбера,
до колко, до къде и още колко,
съм в състояние да понеса.
Начупен, или може би разчупен
но не пречупен пак ще продължа...