* * *

Истинската любов
никога не си отива
истински.
Стои закътана
в някое тъмно ъгълче на душата ти,
което не разчистваш от спомени.
Стои и те наблюдава.
Нищо не казва
за твоите нови любови.
Преглъща ги с търпението
на ранена котка.
Гледа те в гръб –
как се катериш
по билото на живота –
и чака…
Чака да се препънеш.
Камъкът, който ще го направи,
не е сложен от нея.
Той е някъде там –
и също седи и те чака,
скрит в тревата от обещания.
Седи и точи ръбовете си,
готов за битка,
в която все някога побеждава.
Тогава
от тъмното ъгълче на душата ти
ще изпълзи
истинската любов.
Плахо ще те погали –
като слънчево зайче
ще се плъзне по кожата ти.
Ще измие раните ти
със сълзите си
(на истинската любов й е позволено
да плаче вместо теб…)
и в освободеното от нея
тъмно ъгълче на душата ти
ще се настани
болката…


В.Димова
12.07.2011 г.