* * *

«Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
Вече си удобен за разпятие»
Добромир Тонев


Ще ме разпнат, Господи. Не очаквам милост.
Ръцете ми – все прегръщат...
Вместо да бранят – милват без корист.
Юмрук не свиват, неприсъщо им е.
Пътят, пътеката – все Голготи.
Нали трябва да стигна някъде?
Напред и нагоре – нямам друга посока
И вървя. Зарежи ги раните!
Не проклинам, знаеш. Треперя над думите.
Правят ме силна в трудното.
Чуждите болка и радост чувам
И ме боли... за нечулите...
Сполай ти за срещите! Толкоз човеци
Пътя ми са завардили!
Не замръквам ненужна. Сънувам техните
но и моите обещания.
И се моля, дано не забравят, Господи,
Когато към теб поема,
Ръцете ми да не скръстват грозно!
Другото е без значение...


25.06.2011г.
Жени Адарска