В необятния мрак
се потапяме пак.
Всеки търси своята бездна.
Там на дъното свит,
в непрогледното скрит
е страхът, който в теб се оглежда.
Не приемаме знам,
от страха ни е срам,
но се взираме с плаха надежда.
Че ще можем във тъмното,
да открием на дъното
на покоя в сърцето копнежа.
Всъщност всичко което
се разбира с сърцето
е това за което си струва.
Да се гмурнеш надолу,
да си ти, да си соло,
до брега все един ще доплува.
Ще намери покоя,
ще надмогне застоя,
осъзнал, че живота си струва...
С.Илиев
23.06.11.
В необятния мрак
се потапяме пак.
Всеки търси своята бездна.
Там на дъното свит,
в непрогледното скрит
е страхът, който в теб се оглежда.
Не приемаме знам,
от страха ни е срам,
но се взираме с плаха надежда.
Че ще можем във тъмното,
да открием на дъното
на покоя в сърцето копнежа.
Всъщност всичко което
се разбира с сърцето
е това за което си струва.
Да се гмурнеш надолу,
да си ти, да си соло,
до брега все един ще доплува.
Ще намери покоя,
ще надмогне застоя,
осъзнал, че живота си струва...
