Бавни танци за бързи момичета.
Топли ябълки в нощните клони...
Когато звездите са ничии –
те са всичко, което се помни.

Преди много години танцувах.
Бавни танци за бързи раздели.
Нямах спомени и съществувах
със нехайството на неживелия.

Вярвах в стихове с нежни поанти.
Бавно думи за бързо съзряване.
Свиреха пулса ми музикантите.
Толкова бърз – не е за вярване.

Ала днеска сърцето ми стихва,
до последната изсвирено
Всеки спомен, навярно, е лихва
за предишно умиране.

И мълча, за да слушам сезоните.
Прегръщам момичета вчерашни,
а над нас са дупки озонови
короните на черешите.

И се спича в кръвта си времето
на отмилялото самозалъгване.
Но е всичко, което ще взема.
Във часа, оня час... Преди тръгване.


Пламен Киров