2 минути пролет –
никой не би издържал повече.
Сигурен съм – никой не може
Да гледа това повече от 2 минути.
Нека бъдем честни със себе си. Дори
Столовете, на които седим, ни тежат…
На мен ми трябват точно 2 минути –
Да се спася от загубената завинаги
Пролет навън… А навън е април:
Отраженията във витрините нарастват,
Тихото тесто на охлюва втасва в
Черупката, съдията е раздразнителен –
Сякаш под листа с присъдата има
разсипана захар… Всеки очаква да
Се направи нещо, преди април да ни
Погълне, някой да си даде 2 минути…
Защото няма време, непрестанно няма
Време. Само 2 свои минути да наситя с
Истинска пролет, ще устоя на всичко
Загубено… 120 съвършени секунди,
Които не свършват… Никой тук не би
Издържал повече, нищо не може да се
Промени. Пролетта ни убива с живот,
Пролетта е неумолима. Ние се крием
Зад глупавите си длъжности, отворените
Врати потръпват от повея – сигурен съм,
Всичкото време сега е напразно. Ние
Нямаме никакъв шанс. Както поетът, който
Иска да смръкне кокаин от крилото на
Завинаги отлетялата пеперуда…


Васил Балев