1.
Аз съм губещият (най-бързото действие
за приближаване към теб). Инстинктът ми
за поражения е толкова силен, че често
не дочаквам римата. Напускам всички,
които искат да останат с мен, когато си
тръгвам, Напускам временния си нрав,
Напускам теб. Защото колкото повече
загуби оставя след себе си, толкова
повече приближени към теб ще има. Вчера
те търсих край зимните игрища; по тенис-
корта двама играеха ожесточено с жълта
топка на бързи изгреви и залези: беше
мъртво като блян – навред се ширеше. За-
щото мен ме няма в ничия игра, аз съм
губещият. аз съм онзи, който знае, че ти
си всички зими изведнъж.


2.
Нищо по-различно от стените срещу мен
Отразени по прозорците на този Сняг зелен
Който пада и се скланя срещу София така
Както глагол със съществително в потока на речта
Нищо по-напразно от това да бъда тук
Да отхвърлям мисълта, метафизичният й студ
И да слушам как листото, скрито в някой зимен клон
Шумоли: току-що смачкана хартийка от бонбон

Нищо по-значимо, нищо по-различно днес
Любовта у мен се движи като тежка, тъжна смес
Гледам глупаво стените, и – зелените стъкла
После слушам климатика както пролетни поля
Нищо по-различно, нищо по-напразно тук
Сякаш цяла зима пия бирата на някой друг


3.
Цяла зима ходя без палто,
защото студът Си Ти.


Васил Балев