Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем.
Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем.
