Неискам да бъда от тези, които неразбират.
Искам да усетя живота.
Трябва ми място на което да се отпусна.
Ня място, където няма стрес.
Всеки ден взимам отвътре и го изхвърлям надалеч.
......Искам отново да се доверя, да бъда същия човек.
Пресявам през спомени - лъжите в които вярвах.
И някак си се чувствам смазана от това.
Трябва ми свобода!
Сега всеки ден щом се събудя, ставам с нагласата, че ще се боря!
Защото имам шанса да стана по-добра, а не като повече млади хора завлечени от потока.
Потока от самотници, от загубилите надежда...
Сивите им силуети преминават покрай мен, хора без цели, без посока.
Всеки си има проблеми!
Сложили маски, фалшиви усмивки.
В очите им не огън бошува, а искрица едвам се вълнува!
Не, нее това е живота!
Трябва човек да мечтае, да живее с фантазия.
Проблемите нямат пропуск в ежедневието.
Винаги е по-лесно да заплачеш, отколкото да се усмихнеш.
Но, аз вече се заклех!
По-друг път поех!