Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи
- преминават мъгляви образи за неосъществените мечти.
А те са по- красиви от сън, по- коварни от смъртта!
В мрачна килия е душата...
Има ли някой за да отвори вратата?!
Крещейки в собствената си мозъчна кутия...
А мислите - крилати, лъжите - опашати, шепнат
- какво нещо е гордоста ти, тънката линия разделяща човешкото от подлостта ти!
Там в средата стъпила си ти...
С безизразна физиономия се питаш коя си, какво ти има.
Полудяваш ли, или целият свят се е побъркал.
Тишийната!
Мракът в теб!
Пустотата!
Сърцето ти бие учестено, измерва времето за което потъваш във бездните от спомени, от тези в които има болка, лъжи!
На какво приличаш?!
До тук ли трябваше да стигнеш?!
Съзнанието ти крещи: Ти не си реална, ти не си реална...просто глас, това не съм аз.....
Кукла на конци!
В загубата на времето, в един различен свят...
Обещанията...останаха далеч, зад теб.
Доверието умря заедно с наивноста, заедно с последната ти вина.
Заключена си във света на въображението...
Вярва ли ти някой?!
Съжаляват те, мислят те за луда!
Мачкат те от както си се родил, всичко за теб е определено.
Как ще се държиш, как ще мислиш, как ще живееш...
А ти жадуваш за просторно небе, за топла земя, трева, а от гуменките ти излизат крила...илюзия?!
Хайде!
Казват ти да се справиш с проблема
- изкорени го, бори се, недей да страдаш...
Примири се!
Но ти не го правиш - показваш изкривената си представа за съществуване!
Сочейки с пръс своята глава!
Пристрастена към болката, чакаща всяка следваща доза...
Тялото ти - то е просто присътвие!
Загледана в една боклуджийска кофа - откриваш твоята малка вселена.
Там в смачканият вестник виждаш мизерният си живот, написан като пиеса, одумван, преговарян, различно разказан, захвърлен и вече ненужен!
Във смачкания фас виждаш, угарката на приятелството, любовта!
Всяка доза лъжа, удоволствието от бавната смърт и надеждата...ха, ами кашлицата, подсмърчането, тази сълза?!
Има и един парцал, размятан, омърсен, разкъсан, погнусен!
Това ли?!
Това е душата ти - умът ти не го побира!
Ах, някога преди...
Надяваш се за по- добри дни?!
Ето една истина, ти държиш съдбата си!
Всичко, което изпитваш, всичко което изпитваш не е реално!
Ти - ти живееш в този свят!
Откъсни се от него, избърши пайжините от очите си и продължи!
Усещаш ли...
Сега сърцето ти тупти!
Коша за боклук - не е твоята глава, а твоята измислена личност, реалност!
Страх?!
От какво...жовота!
Може да си зарче, но как ще играеш зависи от теб!
Бъди друг човек!