Тя неможе да признае, колко е затънала.
Когато се погледне в огледалото, вижда лице, което е сочи със пръст и се смее.
Когато затвори очи, за да се осъзнае, чува глас който е ругае.
Неможе да излезе от водовъртежа!
Докато той не спре...
Живота се върти, обръща нещата, започва се борбата.
Но, тя продължава да твърди, че всичко е наред, а всъщност иска животът и да стане по-лек.
Продължава да се самозалъгва...
Във фалшив свят живее, фалшива е и самата тя!
Няма да издържи, живота и се руши.
Затъва все повече, всеки изминал ден.
Моли се да достигне дъното, за да отскочи.
Усмивка...има надежда в непрогледната мъгла.
Тя се бори за последната си мечта.
И тя е да живее!