Душата ми – бездънна яма,
погледа – в мъгла.
Кое е истина, кое – измама
не искам и да знам. Едва
поредния мираж напуснала
към друг се втурвам през глава
с надеждата за нещо истинско
и дълго, дълго зъзна след това.
След шумата на мимолетните цъфтежи,
напуканите речни корита,
след болката от празните копнежи
- единствен, Боже, Ти оставаш
като фар във маранята
и звездица в мрака,
изворче в пустинята,
което търпеливо мене чака. Докога?
Докога ще гледам трескаво миражите,
когато имам в Теб света?!
Росица Гергиева
Душата ми – бездънна яма,
погледа – в мъгла.
Кое е истина, кое – измама
не искам и да знам. Едва
поредния мираж напуснала
към друг се втурвам през глава
с надеждата за нещо истинско
и дълго, дълго зъзна след това.
След шумата на мимолетните цъфтежи,
напуканите речни корита,
след болката от празните копнежи
- единствен, Боже, Ти оставаш
като фар във маранята
и звездица в мрака,
изворче в пустинята,
което търпеливо мене чака. Докога?
Докога ще гледам трескаво миражите,
когато имам в Теб света?!