В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...
В тъмнината пак ще скрия своите сълзи,
болката така позната и хиляди мечти...
В устните напира песен неизпята,
по бузите се стичат сълза подир сълза...
Отекващ звук пронизва тишината
угасва и последната искра...
Страданието си аз ще скрия,
от болката на самотата си ще пия
и в тишината ще се чува мойта песен недопята -
хиляди мечти, чезнещи в мъглата...