На вечерта в спокойствието синьо
се врязват два тревожни силуета...
Ти спираш. Ти не можеш да отминеш.
В очите ти стаена болка свети.
Защо мълчиш така?... Кажи ми нещо!
Душите ни болят от тишината...
Аз вярвах в невъзможната случайност,
че ще се срещнем някога отново...
Пристъпваме един до друг полека
по уличката - толкова позната...
Разчупена на хиляди парчета
от стъпките ни, рухва самотата
и бавно осъзнаваме, смутени,
че в този свят болезнено логичен
единственото наше съвършенство
е лудостта, че още се обичаме...
На вечерта в спокойствието синьо
се врязват два тревожни силуета...
Ти спираш. Ти не можеш да отминеш.
В очите ти стаена болка свети.
Защо мълчиш така?... Кажи ми нещо!
Душите ни болят от тишината...
Аз вярвах в невъзможната случайност,
че ще се срещнем някога отново...
Пристъпваме един до друг полека
по уличката - толкова позната...
Разчупена на хиляди парчета
от стъпките ни, рухва самотата
и бавно осъзнаваме, смутени,
че в този свят болезнено логичен
единственото наше съвършенство
е лудостта, че още се обичаме...