"Сега съм
само спомен от стърнище,
което-ту боде,ту пламва-
от любов.
Но още съм-
жаравата на слънцето
и кавалерът на луната.
Ела да изтанцуваме една илюзия.
И после да полегнем
въз овъгления корем на лятото..."
Анго Боянов
"Сега съм
само спомен от стърнище,
което-ту боде,ту пламва-
от любов.
Но още съм-
жаравата на слънцето
и кавалерът на луната.
Ела да изтанцуваме една илюзия.
И после да полегнем
въз овъгления корем на лятото..."