henzelski
Спомен по залез

За залеза ми разкажи...
За този залез помежду ни.
Във който аз,
във който ти
ще бъдем
само две различни думи.

И разкажи ми,
разкажи
как поляга слънцето
зад планината,
отразено в твоите коси,
как заглъхва светлината
и се дави
в моите очи.
Как се губят очертанията
на телата ни
и на душите,
как отстъпва мястото си
съзерцанието
на най-мрачното във дните.
Как се ражда стон
и писък дълъг
от невъзможност
да те преоткрия,
как от небето като камък
пада гълъб
и вълците във мен
как глухо вият...

За залеза ми разкажи,
за този помежду ни.
Където близостта
разтегля се в далечност.
Където любовта
е само дума.
А залезът
е само
вечност.