ЗАКЛЮЧЕН ХОРИЗОНТ
Ясен Ведрин

Вървя към тебе с плахи крачки.
Протегнал длани – търся лъч.
Плени ме само със закачка
и топъл смях сред хорска глъч.
Сърцето – катинар ръждясъл,
отново се сдоби с ключе.
То щракна в мен със звук прекрасен
и пак почувствах се момче.
Сега, дали ще те настигна,
не зная. Хоризонт си ти.
В копнежи изгревът изригва,
но в болка залезът блести.
А аз те гоня и въздишам.
Защо отключи моя плен,
когато в хоризонт възвишен
заключена си ти за мен?
Нима – студена, безразлична,
ще сложиш на мечтите кръст,
обида, обич платонична,
и хоризонт околовръст?
Не знам. Ръце протягам, прося,
готов за битка в нежен фронт...
Но кой могъл би да докосне
един заключен хоризонт?