НЕВИДИМА
Светла Стайкова

Виждате ли ме?
Разхождам се сред вас
съвсем обикновена, като всички.
Заставам ту във профил, ту в анфас,
ту еднаква, а понякога различна.
Виждате ли ме?
Сега ви се усмихвам.
След миг в дъжда сълзите си прикривам.
Ту спокойна спирам се, притихвам,
ту закачливо със очите ви намигам.
Виждате ли ме?
Пристъпвам тихо, боса,
без да смущавам ваш'то ежедневие.
След миг със птича песен омагьосвам
и пак след миг потъвам във забвение.
Не ме ли виждате?
Докосвам ви с въздишка,
със нежност ви обгръщам и ви галя.
Не се извръщайте от моята усмивка.
Не ме жалете, аз не искам да ме жалят.
Не, не виждате.
Мен сякаш, че ме няма.
Не ви коря, не съм ви интересна,
дори усмивката ми често е измама...
Невидима съм и това май... ми харесва.