Вълшебникът стоеше сред пустинята и търсеше вятъра,
може би той знаеше къде изчезнаха птиците,
може би бяха тръгнали да спасяват русалката понесли я на крилете си.....
Вълшебникът беше загубил магическата си сила, беше подарявал вълшебства без да се пести,
беше правил магия в детските очи за да роди усмивка, беше пилял без да помисли за края
и той дойде......
Лежеше на пясъка, който покриваше очите му , накрая го покри целия...
Когато ръката му се отвори от нея падна стръкче коса, мъничко, детско, искренно
и тогава започна да вали ненаситно и истински, сякаш Господ плачеше неудържимо, за детето, което си беше отишло...
И се върнаха птиците
и реките потекоха...
Само вълшебникът вече го нямаше,
беше намерил русалката,
бяха двамата,
а това вече беше магия.........


Сергей Илиев