В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота...
и вяра, навярно още по-сляпа.
Не може ли още малко да постоя
на тъмно?
Светлината ме плаши.
Плаши ме, че трябва да я споделям.
Безброй детайли, които само правят
избора по-труден. Непоносим.
В тъмното светът е само мой.
Светът е малък. И достатъчен.
...
Някой да угаси слънцето...
Нека свети само нощта!
Оставете ме да се лутам В ТЪМНОТО!
04.07.2009
Калоян Кънев
В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота...
и вяра, навярно още по-сляпа.
Не може ли още малко да постоя
на тъмно?
Светлината ме плаши.
Плаши ме, че трябва да я споделям.
Безброй детайли, които само правят
избора по-труден. Непоносим.
В тъмното светът е само мой.
Светът е малък. И достатъчен.
...
Някой да угаси слънцето...
Нека свети само нощта!
Оставете ме да се лутам В ТЪМНОТО!
