Виж…с лъчи от любов как слънцето топло изгрява и светлее денят…а болката утихва забравена…чуй…как лекокрила се лее песен на птица и полъхът нежен по устните с целувка как притичва…
виж…колко е топла ръката ми…камък не нося…а стискам във шепи милувка със нея… теб да докосна…чуй как бяга река времето бързо понесла и в нечия вина заплакала тъгата усетена…
виж…и залезът тих как скрива път и посока…за да ти напомни още веднъж…че къс е мигът на живота…..
Магдалена Костадинова
Виж…с лъчи от любов как слънцето топло изгрява и светлее денят…а болката утихва забравена…чуй…как лекокрила се лее песен на птица и полъхът нежен по устните с целувка как притичва…
виж…колко е топла ръката ми…камък не нося…а стискам във шепи милувка със нея… теб да докосна…чуй как бяга река времето бързо понесла и в нечия вина заплакала тъгата усетена…
виж…и залезът тих как скрива път и посока…за да ти напомни още веднъж…че къс е мигът на живота…..
